Payless

Бачковският манастир е втори по големина в България. Основан е през 1083 г. от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани и неговия брат Абасий. Манастирът представлява уникално съчетание от арменско-грузинска, гръцка и българска православна култура.

Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал - грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия.

Дълго време преданието сочело, че под олтара на църквата „Свети Архангели” е бил погребан свят човек. Предполага се, че именно там е намерил най-сетне покой последният български патриарх Евтимий Търновски.

В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.
В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди.

Костницата на манастира е единствената запазена сграда от ХІ век. В двуетажната сграда, построена през 1601 г. се намират старинната манастирска кухня (магерницата), а до нея е трапезарията със запазена прекрасна стенописна галерия от ХVІІ век. Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535).
От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София.
Храмът „Св. Никола” е изрисуван от Захари Зограф, който за две години изографисва над 600 образа по стените на църквата.

Главната църква на манастира се нарича „Свето Успение Богородично”. По своята монументалност и с необичайното си за началото на ХVІІ век архитектурно решение, тя е уникален български паметник. Именно в нея се пази чудотворната икона на Света Богородица, дарена от грузински поклонници през 1311 година. Вече повече от 350 години, в понеделник след Великден, тя се изнася от манастира до местността Клувията, където била скрита по време на османското робство. Една легенда твърди, че през ХVІІ век тя случайно била намерена там и върната в манастира, откъдето няколко пъти изчезвала мистично и се връщала сред скалите, докато не и бил направен специален олтар. Всеобщо е убеждението, че докосналите се до иконата болни оздравяват.