Payless

Град Батак е разположен по склоновете на Баташката планина в Западните Родопи. Отстои на 36 километра от гр. Пазарджик и на 16 километра южно от гр. Пещера.

Когато човек се изправи на брега на язовир „Батак” и зарее поглед над Западните Родопи, първото, което му идва на ума, са редовете, написани от Иван Вазов: „Но кой каза, че България не е хубава, божествено хубава и величествена? Елате, елате и погледнете!”.

Сред красотата на тази планина е невъзможно да се допусне, че в нея се е проливала кръв, но това е самата истина. И то кръв на невинни хора, чието „престъпление” е била жаждата им за свобода и независимост.

В историческия музей в Батак се съхраняват експонати от много цивилизации: на траките от войнственото племе беси, на римляни, византийци, славяни и българи.

Но този град е известен не само у нас, а и по света най-вече с героизма, проявен от неговите жители по време на Априлското въстание. Своеобразният музеен комплекс включва още църквата-костница „Света Неделя”, както и Шаровата и Балиновата къща – исторически паметници и образци на традиционната архитектура по онова време. Втората къща е приютила и богата етнографска експозиция.

Най-внушителният християнски храм в Батак е „Света Богородица”, но по-известна е споменатата вече „Св. Неделя”. Тя е построена през 1813 г. само за 75 дни. През ХІХ в. църквата е била оградена с висок каменен зид като крепост. Затова и населението на Батак първоначално я наричало Калето.

След разгрома на Априлското въстание от 1876 г. в църквата се събрали над 2000 души, най-вече жени, деца и старци, които разчитали на защитата на масивните стени и на своята вяра. В продължение на три дни оцелялото население на Батак се бранело в църквата. За да сломят защитниците турците пускали вътре разярени пчели и запалена слама. Мнозина загинали от задушаване, но най-много страдали от жажда. Оцелелите изкопали кладенец с голи ръце, но не намерили вода.

Когато решили да се предадат и отворили вратите на църквата, там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Оцелелите жители на Батак трябвало да избират между смъртта и приемането на исляма. По-голямата част от тях не се отказали от своята вяра и били избити. След всичко това местните турци научили, че в Батак ще дойде международна анкетна комисия и се опитали да заличат следите от клането. Събрали и погребали част от телата, варосали стените, но кръвта отново избила по тях, затова се опитали да свалят мазилката от зидовете.

Светът научил за потресаващите зверства най-напред от репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан, който по това време бил военен кореспондент на вестник „Дейли Нюз”. Неговите наблюдения били издадени в отделна книга и веднага били преведени на няколко езика. Френският писател Виктор Юго се позовал на тях в своята реч за защита на българското население в Османската империя пред Френския парламент.

След потушаването на въстанието става ясно, че са убити над 5000 души от общо 7000 местно население. Батак на практика бил обезлюден.

През 1955 г. „Св. Неделя” е обявена за музей. През през 1976 година в Батак е открит Исторически музей, в който са изложени над 500 експоната - вещи от епохата на Възраждането, Априлската епопея и последвалата я Руско-турската освободителна война, множество снимки и исторически документи.