Payless

Асеновата крепост или Петрич е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 километра от Асеновград, България. Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край.

Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването на твърдината. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

Крепостта е проучвана от археолози повече от 50 години. Според археологически данни българската крепост датира от втората половина на IX век. Намирани са монети от времето на император Теофил (829-842). Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки.

Разкопаването обхваща главно акрополната част на самата крепост. Това на практика е най-сериозното археологическо проучване на терена на крепостта. Разкрити са крепостни стени, вътрешна крепостна кула, водохранилища, малка крепостна църква (параклиса “Света Богородица”), жилищни помещения и др. Вътрешната крепостна кула се намира в най-западната част на акропола и в основата си има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули, които са се строяли на най-високото място и е служила за наблюдение и защита. Представлява висока, тясна сграда. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта.

Единствената добре запазена сграда тук е църквата „Св. Богородица Петричка”. Заради своето живописно местонахождение /построена върху скална площадка в подножието на Феодалния замък/, изящество и степен на запазеност, е обявена за паметник на културата от национално значение. През 1986 г по повод 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър се извършват последните реставрационни работи по църквата – по външната фасада и на стенописите, датиращи от времето на построяването й. На 14 август 1991 г. църквата е отново осветена и става действащ храм.Асеновата крепост е паметник на културата от национално значение.

Църквата е замислена и осъществена като самостоятелен укрепен комплекс. Тя е двуетажна, еднокорабна, едноабсидна, с притвор и наос, кръстокуполна с тъй наречен "стегнат кръст". Долният етаж е замислен вероятно за крипта, но никога не е използвана за тази цел. Осветява се от три малки прозорчета.

Над него е изграден здрав тухлен свод, който служи за под на втория етаж на същинската църква. В средата над наоса се издига купол поставен върху дванадесетстенен барабан, а над кръстатия свод на притвора стои четвъртита кула звънарна - наблюдателница - нов непознат до тогава строителен елемент в източно-православната църковна архитектура, заимстван най-вероятно от западноевропейската готика.