Payless

Наричат Елена „Българският Витлеем”, защото единствено този град по време на Възраждането е имал не един, а три храма – „Св. Никола”, „Успение на Пресвета Богородица” и „Рождество на Пресвета Богородица”.

Най-разпространената легенда за възникването на селището е свързана с драматичната участ на Елена от село Къпиново и Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където в днешно време се намира самият град, и убили двамата влюбени. Девойката била погребана в местността Кръста, а съпруга и – в местността, която днес се нарича Самуилец. Скърбящите родители на младоженката решили завинаги да останат на това място и основали град, който днес се нарича Елена.

По време на османското робство, Елена се превръща в богато селище, защото жителите му, срещу задължението да охраняват прохода от Твърдица за Търново, били освободени от данъци. През втората половина на ХVІІІ век бурно се развиват и занаятите. Жителите на града издигат хубави масивни къщи, строят храмове, мостове, водопроводи и чешми.

От цялото това богатство днес е оцеляла една голяма част – 147 сгради, обявени за паметници на културата, от които седем са с национално значение. Пет от тях образуват архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница”.

Главният символ на Елена е именно сградата „Даскалоливница”. Тя е построена през 1844 г. за нуждите на първото българско класон училище, основано от Иван Николов Момчилов, бележит учител, преводач и автор на много учебници и учебни пособия.

В него получават добро образование редица бъдещи учители и политически дейци, които по-късно играят важна роля за просвещението на българския народ и освобождението на българската държава. Училището в Елена изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села. Това е и поводът Петко Рачов Славейков, който също е учил в училището, да му даде прословутото прозвище, с което то остава известно и до днес – „Даскалоливница”, т.е. „място за леене на даскали”.

В двуетажната сграда могат да се видят много любопитни неща: класните и учителската стая, учебни пособия, документи и снимки, които представят историята на града от възникването му до Руско-турската освободителна война през 1878 г., икони, църковна утвар и стенописи.

В Елена не бива да пропускате часовниковата кула, защото тя се вижда отвсякъде. Изградена е през 1812 г. от неизвестен майстор. Любопитно е, че часовниковият механизъм и камбаната, отлята в Габрово, са заплатени от Фейзи ага от Търново.

„Поп-Николовата къща” е една от най.характерните в Елена. Освен нея отделете време и на храма „Св. Никола” – истинска светиня за града. Църквата е била книжовно средище, което осъществявало връзката между Търновската книжовна школа и Елена. Знае се ,че в него били съхранявани много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Голяма част от тях изгоряла при кърджалийското нашествие през 1800 г., заедно със самата сграда на църквата. Жителите на Елена я възстановили без разрешение за 40 дни, измазали стените отвън с вар и въглищна прах, така че да заприлича на стар харман и по този начин заблудили дошлите на проверка представители на властта. С голяма художествена стойност са стенописите, дървеният иконостас и владишкият трон на църквата.

Подобна е историята и на църквата „Рождество на Пресвета Богородица”. На това място през 1812 г. местните хора издигнали параклис, като поставили в него ясли и вързали коне, за да го спасят от разрушение. Сградата била унищожена при пожар и била наново построена от Кольо Петков – млад майстор-строител от Трявна, ученик на Кольо Фичето. Той завършил новата сграда на църквата през 1865 г. и така тя се е запазила и до днес.