Payless

Археологическият институт с музей при БАН има дълга история. В настоящия си вид той функционира от 1949 г. и е продължител на Отдеа за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София. Преобразуван е през 1892 г. в Народен музей. През 1921 г. се превръща в Български археологически институт - първия научен институт в България.

Невъзможно е в няколко реда да бъде представено най-важното от забележителната дейност на Археологическия институт към БАН. Даже само изброяването на основните му секции подсказва изключително широкия му спектър на научна дейност: "Праистория", "Тракийска археология", "Антична археология", "Средновековна археология", "Нумизматика и епиграфика" и т.н.

Изключено е да се изброят имената на всички изтъкнати специалисти, допринесли за всепризнатия авторитет, с който се ползва Археологическия институт. Все пак трябва да бъдат споменати две имена: на Константин Иречек и на професор Богдан Филов - двигател при създаването на музея и негов ръководител в продължение на 20 години след създаването му.

Днес Археологическият институт е истинска съкровищница с над 450 000 експоната, съхранявани в неговите фондове. Институтът притежава 6 500 антични и 200 средновековни каменни паметника и огромна нумизматична сбирка.

Непременно трябва да се спомене зала "Трезор", където акцентът пада върху три световноизвестни съкровища: Вълчитрънското, Луковитското и съкровището от Николаево. В залата са представени и предмети с изключително голямо художествено и историческо значение. В тази част от експозицията се излагат за първи път и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка. Зала Трезор се намира на втория етаж от източната пристройка на музейната сграда.

Праисторическата експозиция заема долния етаж на северното крило в музейната сграда. Експонатите са датирани от над 500 000 г.пр.Хр. до 1 600 г.пр.Хр. Колекцията е подредена по хронологичен ред, като специално място е отредено на големите находки, открити в първите поселище по българските земи. Експонатите за всеки период са обединени по теми - сечива и оръжия от различен материал - камък, кремък, кост, рог, мед, бронз; керамично производство с характерните районни особености; ритуални предмети. Особено интересни са предметите, открити край Караново.

На двата етажа на Централната зала на Музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска. На партера колекциите са изложени в четири отделни сектори, отнасящи се до периодите края на ІІ хил.-І хил. пр. Хр., І-ІV в., V-VІІ в., VІІІ-ІХ в.