Payless

Първия зимен празник е 30 Ноември Андреевден. Паметта на Св. Андрей се отбелязва с тържествена литургия в църквата. Наричат го Първозвани, понеже пръв сред Апостолите бил повикан да тръгне пръв след Христос.

Вярва се, че от този ден денят започва да расте ("наедрява") колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна - жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: ”На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”

Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и др.